Дефиниция
Малигненият меланом започва развитието си от тип кожни клетки, наречени меланоцити.Тези клетки произвеждат меланин - пигмент, който определя цвета на кожата, косата и ириса на очите и защитава кожата от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи. Меланомът е най-смъртоносната форма на кожен рак, поради което ранното му диагностициране и лечение са от изключителна важност, поради бързото развитие на метастази в мозъка, костите и вътрешните органи.
Какви са причините за появата му?
Ролята на меланоцитите е да произвеждат меланин, бавно, чрез собствени химични процеси. Тези химични процеси могат да бъдат променени от различни въздействия, като слънчева светлина (ултравиолетови лъчи), високи температури, тежки метали, радиация и др. Резултатът е: бърз и неконтролиран растеж на меланоцитите, вследствие на което се получават анормални, бързоделящи се клетки, което всъщност представлява самият малигнен меланом. Екстремалното слънчево облъчване е основния етиологичен фактор променящ меланоцитите в ракови клетки. Доказателство за това е фактът, че страните с най-висока заболяемост от малигнен меланом са и с най-голям брой слънчеви часове годишно. Меланинът оказва защитен ефект, поради което лицата от черната раса боледуват многократно по-рядко в сравнение с тези от бялата раса при еднакви условия. С повишен риск за развитие на меланом са лицата със светла кожа (изгарящи лесно и почерняващи трудно, които не могат да се сдобият с тен, или той е с бакъреночервен цвят), руси или рижи коси, сини очи и лунички, както и хора с голям брой бенки. За възникването на меланома не е толкова важна тоталната (акумулираната) доза ултравиолетови лъчи приета през живота, а честото интензивно облъчване и слънчевите изгаряния в детска възраст (общият брой болезнени слънчеви изгаряния, получени по време на живота и особено тези с образуване на мехури).
Генетичните фактори също играят роля – съществува вродено предразположение към развитие на меланом. Той се свързва с наличието на голям брой, фамилно предаващи се бенки, наречени диспластични, които показват склонност към злокачествено израждане. Всъщност диспластичните бенки, които може и да не са свързани с фамилно обременяване са основния прекурсор на малигнения меланом.
С повишен риск за развитие на малигнен меланом са хората, които:
- имат фамилна история за меланом;
- имат светъл цвят на кожата, естествено червени или руси коси и светли очи;
- имали са много слънчеви изгаряния, особено през детска или юношеска възраст;
- имат множество пигментни петна по кожата, включващи лунички или бенки.
Какви са симптомите?
Меланомът обикновено се развива върху откритите части на тялото, но може да се появи навсякъде по тялото, дори под ноктите или в очите. Най-често се развива върху гърба, корема, главата, шията, рамената или долните крайници.
Най-честите симптоми в ранните стадии на меланома са промени, настъпващи в бенка, появила се в детството:
- бенката нараства по размер;
- става по-тъмна, по-светла или по-неравна; променя цвета си от кафяв към син, черен, червен или бял;
- развива се неравномерно с тъмен неравен ръб;
- сърби;
- нараства туморовидно (расте като храст);
- кърви безпричинно или се разранява лесно;
- покрива се с люспи;
- разязвява се;
- боли.
Меланом може да се развие и върху нормална кожа, където няма бенки.
Как може да се диагностицира?
- Преглед и откриване на симптомите;
- Следене и документиране на размера, цвета и растежа на бенките;
- Назначаване на биопсия (изрязва се парченце от тумора, от което се приготвя микроскопски препарат);
- Цитонамазка;
- Дерматоскопия (преглед с оптичен уред, наречен дерматоскоп).
Белезите за ранна диагноза на малигнения меланом са обобщени в Шотландската 7-точкова скала и в "ABCD" - правилото на Американската Академия по дерматология. Последните са приети навсякъде и се състоят в:
- "А" - assymetry (асиметричност на тумора);
- "В" - border (неясно очертан ръб);
- "С" - color (неравномерна пигментация);
- "D" – diameter (диаметър над 5 мм);
- някои автори добавят и "Е" – elevation – (надигане на тумора).
Тези белези важат и за диспластичните бенки.
След диагностицирането на меланома се търсят метастази, ако има такива, които могат да бъдат в близките лимфни възли, мозъка, костите и вътрешните органи. За целта се извършват следните изследвания:
- рентгенография на гръден кош;
- ехография на коремни органи;
- лабораторни тестове за функцията на вътрешните органи;
- при нужда – компютърна томография или ядреномагнитен резонанс.
Как може да бъде лекуван?
Хирургичната ексцизия е задължителната терапия. Отстранява се целия меланом и широка ивица от заобикалящите го здрави тъкани, за да се осигури премахването на всички остатъци от меланома. В някои случаи се налага и отстраняване на регионалните лимфни възли.
Ако не се открият метастази, не се налага по-нататъшно третиране, но пациентите подлежат на периодични прегледи за евентуален рецидив.
Ако се открият метастази, по-нататъшното поведение включва: химиотерапия, имунотерапия, радиотерапия, хирургия и задължително диспансеризиране.
При ранна диагноза на малигнения меланом, прогнозата е много добра. За съжаление в България съществува ниска осведоменост относно това заболяване и неоправдан страх от премахване на бенки, поради което болните търсят лекарска помощ в късните стадии на заболяването. Трябва да се знае, че хирургичното премахване на “съмнителните” бенки не крие никакви рискове и е единствения сигурен, превантивен метод за предпазване от малигнен меланом.
Как можем да се предпазим от повторна поява на меланом?
- Носете дрехи, покриващи тялото или широкопола шапка, когато сте навън;
- Винаги използвайте слънцезащитни лосиони със SPF (слънцезащитен фактор) по-висок от 25;
- Избягвайте часовете на деня със силна слънчева светлина (от 11.00 до 15.00 часа);
- Долавяйте всеки сигнал или симптом за рецидив и незабавно търсете помощ от дерматолог;
- Следвайте съветите на Вашия дерматолог.